Как да се справяме с лошата критика в изкуството
Реших да напиша нещо, като статия, без ангажираност към никого. Бях провокирана от близки хора, занимаващи се с търговия на изкуство, но без нужното образование и опит. От онзи тип " Много ми харесва този художник, а този пък...". Та те споделиха, че творецът "Х" бил загубена кауза. Няма да изпадам в подробности. Това ме замисли над поставеният по - долу въпрос и по - скоро над отговора. Лично за мен, критиката, било тя лоша или добра е субективна и в по - голямата си част "топкане на добре надутата топка на Егото". От личен опит знам, че създавайки изкуство, влагаш лични емоции, преживявания, идеи...Влагаш цялото себе си, онова, най - доброто тебе, което си, когато "правиш" изкуство. Това е и мощната сила и енергия, магнитът, който привлича публиката и го прави релативно. Когато творбата е готова и отвориш себе си, т.е. покажеш се пред света, тогава се отваряш и за онова нещо, от което артистите се боим, някои повече, други по - малко...
