Как да се справяме с лошата критика в изкуството

 Реших да напиша нещо, като статия, без ангажираност към никого. Бях провокирана от близки хора, занимаващи се с търговия на изкуство, но без нужното образование и опит. От онзи тип " Много ми харесва този художник, а този пък...".  Та те споделиха, че творецът "Х" бил загубена кауза. Няма да изпадам в подробности. Това ме замисли над поставеният по - долу въпрос и по - скоро над отговора.
Лично за мен, критиката, било тя лоша или добра е субективна и в по - голямата си част "топкане на добре надутата топка на Егото".
  От личен опит знам, че създавайки изкуство, влагаш лични емоции, преживявания, идеи...Влагаш цялото себе си, онова, най - доброто тебе, което си, когато "правиш" изкуство. Това е и мощната сила и енергия, магнитът, който привлича публиката и го прави релативно.
 Когато творбата е готова и отвориш себе си, т.е. покажеш се пред света, тогава се отваряш и за онова нещо, от което артистите се боим, някои повече, други по - малко, но убедена съм няма такъв, който изобщо да не взима под внимание  Лошата Критика! Много сложен е моментът със зараждането и приемането на Лошата критика, особено в съвременният интернет свят.
  И да, приемаме го лично, а как бихме могли по друг начин?!
Боли ни, засегнати сме, и как бихме могли да не сме.
  Лошата критика не означава, че трябва да прекратим пътят и кариерата си на художник, съвсем не, трябва да приемем, че лошата критика е част от всяко поприще, било то изкуство или не и от друга страна, не е константна величина, винаги е въпрос на време.
  Когато обратната връзка се разгърне срещу нас/вас, не се отчайвайте, не изпадайте в крайности, запазете самообладание и не бързайте с "отговора".  Нужно е да съумеем да се справим с критиката по правилния начин, да отсеем най - полезното за нас, защото и в най - лошата критика може да намерим зрънце от което да покълне нещо хубаво и ново, нещо което да е в наша помощ, което да задържи главата ни над заблатяването от приетата лично вълна на мнение, и дори да ни изтласка още по - нависоко.
  Трябва да се успокоим и отрезвим, преди да отговорим на критиката!
Да, стрелата се забива право в сърцето, болката замъглява погледа и преценката, но е важно да я приемаме трезво и без емоция, за да не изпуснем важното зрънце, което идва към нас. Всяко нещо е за наше добро, колкото и лошо да изглежда на момента! Важно е да сме неемоционални, и да приемаме написаното, казаното и т.н. все едно се отнася за трето лице и четем или слушаме полезна лекция/ притча, която ще ни научи на нещо важно за нашето израстване като художник/ творец.
 Хубаво е да си представим, че замисляме много "вкусна и питателна рецепта" в нашите изяви и срещи с публиката и придошлата лоша критика е "Щипката сол", която ни е била нужна, за да се случи шедьовърът.
 Следващата важна стъпка е малко разследване на критиката.
Изправяме критикът пред няколко въпроса:

  Достатъчно квалифициран ли е този човек, за да дава обратна връзка на нашето творчество?
  Запознат ли е в детайли с нашата/ моята изразност, стил и съответният пазар за такава?
  Дали оценката/ обратната връзка е обективна или е моментна и негативна, емоционална и личностна, плод на нечие болно его? 

Ако мнението/ критиката/ лошата критика са твърде неясни и объркващи, имаме право да попитаме, какво всъщност се има предвид, понякога точно там е разковничето, лично отношение към човека, не към твореца.
  Не е нужно да се взема всяка критика под внимание, само тази която може и има силата да бъде "щипката сол".
  Ако попаднете на облечена в професионалност и обективност критика, прегърнете я, може тя да е това, което ще ви изтласка още по - високо. Обградете се само с хора, разбиращи това, което правите и винаги ще бъдат честни с вас, попитайте и тях. Ако няма такива, намерете! Това ще направи вас и изявите ви много по - богати и силни. Лично за мен отдавна свърши старомодното "Аз съм си аз", вече живеем в споделеност и заедност. Хората на изкуството трябва да бъдат единни!